Д нес избираме 17 български представители в Европейския парламент. В изборите участват 15 партии, 6 коалиции и 5 независими кандидати.
Изборният ден трябва да започне точно в 07.00 ч., като забавяне с един час може да има в случаите, когато в секционните избирателни комисии няма необходимия кворум. Гласуването приключва в 19.00 ч.
След това започва преброяването на гласовете. До три дни след изборите ЦИК трябва да съобщи разпределението на мандатите по партии/коалиции/независими кандидати, а до пет дни – имената им.
6 533 828 души ще имат възможност да упражнят правото си на глас в разкритите 11 600 секции у нас и още 168 в чужбина. Повече от 12 000 служители ще бъдат ангажирани с охраната на секциите в България.
На тези евроизбори ще гласуваме с променена бюлетина.
По предложение на Четин Казак от ДПС, което бе прието от Народното събрание, номерата на партиите и коалициите, които се намират в дясната част на бюлетината ще бъдат изписани в квадратчета.
В лявата част ще бъдат изписани имената на кандидатите за европейски депутати в отделните листи, като техните номера ще бъдат изписани в кръгчета.
Ако гласоподавателите не са съгласни с начина, по който е подредена кандидатската листа на политическата сила, за която гласуват, имат право да отразят едно предпочитание в квадратчетата, разположени в десния край на бюлетината.
Гласуваме с "Х" и "V", задължително със син химикал.
Евроизборите започнаха още на 22 май, когато гласуваха във Великобритания и Холандия,
в петък пък гласуваха в Ирландия. В Чехия вотът е два дни – в петък и събота. В събота е вотът и в Словакия, Малта и Латвия.
Останалите държави от ЕС, сред които и България, ще определят своите евродепутати в неделя, 25 май. Резултатите от всичките 28 държави ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя, след 23.00 ч. централно европейско време (24.00 ч. българско).
Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция. Гражданите на Чехия, Ирландия, Малта и Словакия нямат правото да гласуват в чужбина.
Най-много депутати сега има Германия (99, но след тези избори ще са 96), Франция има 74, Италия – 73, Великобритания – 73. От източноевропейците най-много са поляците – 51. Най-малко евродепутати има Кипър – 6.
В Европейския парламент обаче депутатите не са разделени по национален признак, а по партийна принадлежност.
В сегашния ЕП има 7 големи политически групи:
Европейска народна партия (ЕНП) - 273 члена (35,69%)
Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД) - 196 члена (25,62%)
Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ) - 83 члена (10,85%)
Зелени/Европейски свободен алианс - 57 члена (7,45%)
Европейски консерватори и реформисти - 57 члена (7,45%)
Европейска обединена левица/Северна обединена левица - 35 члена (4,58%)
"Европа на свободата и демокрацията" - 31 члена (4,05%)
Независими депутати - 33 члена (4,31%)
За да съществува, една парламентарна група, трябва да има поне 25 члена от поне 1/4 от държавите членки (т.е. поне 7). Никога досега не се е случвало една партия да има абсолютно мнозинство (и сега няма да се случи). Общо сега депутатите са 765, но в новия ЕП се избират 751.
С всеки следващи вот за ЕП, избирателната активност пада. Последно е била 43%, сега се очаква да е по-ниска.
